И на бългаски език:

Малко инфо за мен и на български език, и тъй като е доста трудно за мен да пиша за себе си, го вземам директно от едно представяне, което ми бяха направили скоро в един от фотографските сайтове в България – Фото-Култ

Илко Александров – Light is the Key

Когато пристигнах в Япония преди 4 години и половина всъщност дойдох за да уча управление на човешките ресурси в университета в Кобе, и изобщо не съм и предполагал, че ще се занимавам с фотография. Спомням си че тогава дори се смеех на хората, които се разхождат с големи апарати, и им се чудех защо не ползват нещо компактно… качеството едва ли било толкова различно…хмм, е сега се смея на това си мислене тогава! Но, около година след като пристигнах в Кобе, ето че и аз се реших да си взема ДСЛР, мислейки тогава че като си взема хубав фотоапарат и ще започна да правя яки снимки, а и както нито мога да свиря на музикални инструменти, нито мога да пея, нито да танцувам, нито да рисувам, това беше шанс да се занимавам с нещо интересно, и да ме забелязват мацките… хаха, още едно объркване 😉

Айде сега сериозно! Когато си взех първия апарат, и започнах да навлизам в нещата постепенно, имах известни проблеми с професорите в университета ми, които настояваха че нямало време за да се занимавам с глупости. Аз обаче си снимах и ми беше интересно! След няколко месеца снимане, гледане на хубави снимки тайно си мечтаех и аз да мога да правя нещо такова в бъдеще, но виждайки че почти всеки втори около мен е с хубав фотоапарат и се мисли за фотограф, определено нямах голяма надежда това да стане. А и аз бях там за да уча бизнес, и на практика с това шансовете ми още намаляваха заради различното образование. Така продължих да си уча специалността, и да снимам в свободното си време, опитвайки се да научавам нови техники, понякога дори прекарвайки безсънни нощи занимавайки се с това. Така и разбрах че наистина обичам фотографията и бих желал да се занимавам сериозно! Тогава реших че ще положа всички усилия това да стане! По това време вече бях започнал дори да си търся работа в бизнес сектора, но ходейки по интервюта костюмиран и сериозен отново се запитах, дали това съм аз, дали това ще ме направи щастлив, и отговора беше повече от лесен, НЕ! Тогава вече бях започал да получавам разни платени поръчки за снимки, но възникна един друг проблем, нямаше как да бъда фотограф в Япония, ако не съм учил това в университет, особено след като съм чужденец в Япония, но и това не ме накара да се откажа и винаги гледах напред.

Та, това което искам да кажа е, че когато искаш нещо трябва да си скъсаш задника от работа за да го получиш, дори и да изглежда безнадеждно, трябва да се търсят и други начини за постигане на целите! Във фотографията аз главно съм се учил сам, с много гледане на снимки, успешни и неуспешни опити, четене, и както казах вече безсънни нощи. За да се научиш да снимаш хубаво, първо трябва да разбереш какво всъщност означава това. Важно е да си изградиш едно обективно виждане за това кое е “хубаво” и кое не е, и това мисля че е едно от най-трудните и важни неща! Много хора когато снимат нещо, което например за тях е важно, тогава те са пристрастни един вид и това влияе на обективната им оценка, и после са изненадани защо другите не оценяват снимката им! Много често когато снимам нещо го оставям да “отлежи” и след 1, 2, 3 седмици, месец отново го поглеждам.